ОДОБРЕН ПРОЕКТ НА ОБЩИНА ХАРМАНЛИ ПО ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Община Харманли получи одобрение за 100% безвъзмездно финансиране по проект „Въвеждане на нисковъглероден туризъм в трансграничен район на сътрудничество България и Турция” /„Introducing low-carbon tourism in the CBC area of Bulgaria and Turkiye”/, с акроним “ Low-carbon CBC” по Програмен приоритет 2 „Интегрирано развитие на трансграничния регион” по Програмата ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България - Турция 2021-2027 г., Проектът ще се изпълнява в сътрудничество между четири партньора: водещ – Специална администрация на провинция Къркларели (Турция), Търговско-промишлената камара в Къркларели, Община Харманли и НЧ „Просвета – 1870“ Свиленград.
В рамките на проекта като част от ангажимента на Община Харманли към устойчивото развитие и опазване на околната среда, ще бъде изградена зарядна станция за електрически автомобили до общински пазар. По този начин се насърчава използването на екологичен транспорт и се подобрява инфраструктурата в подкрепа на “зелената” мобилност.
Проектът предвижда консервация, реставрация и експониране на ранносредновековна керамична пещ, открита в района на гр. Харманли. Този обект представлява ценен археологически и културен ресурс, свидетелстващ за майсторството и занаятите в региона през Ранното средновековие. Пещта ще стане част от материалното културно наследство на Исторически музей-Харманли и Община Харманли. Реализирането на проекта ще даде възможност пещта да бъде съхранена и достъпна за обществеността, като се включи в туристическите маршрути и културния календар на региона.
Ранносредновековна керамична пещ е открита от археолозите на 2 километра източно от Харманли на десния бряг на река Марица в местността Шиханов бряг. Археологическите пластове разкриват, че това място е било обитавано в продължение на около 3000 хиляди години през къснобронзовата, ранножелязната, късножелязната епоха, римския период и средновековието. Проучванията показват наличие на светилище и останки от антично и средновековно село. Най-късното селище, разположено при р. Марица било от средновековието. Освен полувкопаните жилища – землянки са открити и пет големи пещи за изпичане на керамика за бита. Те имат издължена правоъгълна форма с максимални размери 2×4 м. сводът им е висок до 0.50 м. При някои са запазени тухлите изграждали свода на пещта. Този тип съоръжения са използвани за изпичане на керамика от времето на българското средновековие.
Грънчарството е заемало важна част в живота на обитателите на селището край река Марица. Наличието на пещи и глинени изделия по време на разкопките говорят за хора, които са били специализирани в производството на тази дейност. Местните грънчари са правели съдове за всекидневна употреба, които са служели за приготвяне на харна на огъня – гърнета и паници, купи, както и трапезни съдове от пречистена глина – кани, амфори. Всички те са били изработвани на грънчарско колело, а след това изпичани в пещите. Обитателите на селището са имали добри условия за развитието на земеделие и животновъдство. Изработените в пещите глинени съдове са служили за съхраняване на вода, вино, мляко.
Една от откритите в средновековното селище пещи през 2015 г. е укрепена, консервирана и реставрирана на място . Това е запазило автентичният ѝ вид и до днес. Пещта се е използвала за изпичане на глинени съдове през средновековието (VII век).
