КАМЕЛИЯ КОНДОВА Е НОСИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА НАГРАДА "ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА" ЗА 2021 Г.
Журито на 22-то издание на Националните литературни празници “Изворът на Белоногата” Харманли 2021 присъди престижното отличие за цялостно творчество и принос в българската литература “Изворът на Белоногата” на Камелия Кондова. Наградата бе връчена от кмета на Община Харманли Мария Киркова.
Поетичната вечер, състояла се в Културен център Харманли, при спазване на противоепидемичните мерки и изискванията на здравните власти, бе открита и водена от харманлийския поет Георги Николов. В традиционното литературно четене се включиха поетите Иван Есенски, Нико Стоянов, Росица Станева, Ели Видева, Георги Николов, Светлана Николова, Рада Асенова.
Тазгодишният лауреат Камелия Кондова е онази прекрасна българска поетеса, която написа и продължава да създава най-светлите и най-тежките стихове в съвременната българска поезия. Родена в гр. Добрич, завършила езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност българска филология. Работи като радио журналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: “Повод за живот”, “Не и милост”, “Как се обича художник”, “Тепърва ще се уча на живот”, „Бай Георги има тъжни рамене“, "Неделята, която беше в понеделник". Отличавана е с голямата награда на националния конкурс “Петя Дубарова”, с голямата награда на националния конкурс “Веселин Ханчев” (двукратно), с първа награда на в. “Литературен глас” – Стара Загора, с първа награда от националния конкурс “Петър Алипиев” (2003), носител на приза на националната литературна награда „Дора Габе“ (2018) и др.
Авторката прочете няколко от своите стихове, с които развълнува публиката и заслужено получи аплодисменти след всеки прочит.
РОДОПИ
Камелия Кондова
Такава планина не е за всеки.
По-мъдра е от мен, и по-зелена.
Протягам се и ставам на пътека -
да минат по-невежите от мене.
Такава планина не е за вчера -
да я обиждам със невръстни дати.
Аз първо трябваше да се намеря,
а после да се губя в красотата й.
Такава планина не е за после.
Тогава някой друг ще я живее.
Сега съм аз. Със поглед я докосвам.
Не се смалявам, а раста пред нея.
И толкова голяма вече ставам,
че тебе с този поглед те прекрачвам.
На равното все някак ти прощавах.
Но днес е планина. И няма начин.
