Местоположение, територия и граници на община Харманли с други общини

Община Харманли се намира в югоизточна България и съгласно разпоредбите на Закона на регионалното развитие в южен централен район за планиране. Последният се състои от областите Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора. От своя страна област Хасково включва 261 населени места разпределени на териториален принцип в 11 общини – Хасково, Димитровград, Симеоновград, Тополовград, Минерални бани, Харманли, Любимец, Свиленград, Стамболово, Маджарово и Ивайловград.

Община Харманли е разположена в централната част на областта /виж Фиг.1/ като на запад граничи с общините Хасково и Стамболово, на север с община Симеоновград, Тополовград и община Гълъбово /административна единица в рамките на област Стара Загора/, на изток с общините Любимец и Свиленград и на север с община Маджарово.

Като част от структурата на област Хасково, община Харманли се намира в т.нар. район за трансгранично сътрудничество с Република Гърция и Република Турция. Този факт играе съществена роля както за икономиката на общината, като и за нейното демографско и социално развитие.
Географското и геостратегическото разположение, климатът и релефът, както и традициите и бита на населението на община Харманли предопределят наличието на благоприятни условия и предпоставки за приоритетно развитие на отделни отрасли на икономиката като селско стопанство /в т.ч. растениевъдство и животновъдство/, търговия и промишленост /най – вече хранително – вкусова, текстилно – шивашка, мебелна и обувна/. 

Община Харманли е с територия от 694653 дка и заема пето място по размери на поземлените фондове в областта. С най – голяма територия в областта е община Ивайловград, следвана от общините Хасково (13,37%), Тополовград (12,85%) и Свиленград (12,66%). На последно място по заемана територия се нареждат общините Симеоновград и Минерални бани, заемащи респективно 4,03% и 3,88% от територията на областта. 
Подробни данни да разпределението на територията на област Хасково между 11-те общини в нейната административна структура са представени Таблица 1 и Графика1:

Община Харманли разполага с 452197 дка земеделски земи, от които близо 73,6% обработваеми площи. За съжаление само 1/4 от обработваемите териториите на община Харманли представляват поливни площи или общо 80772 дка. Последните се формират основно от земите по поречията на двата най- олеми притока на р.Марица на територията на община Харманли – р.Харманлийска и Бисерска река. Делът на обработваемите площи на общината са под средните за областта с около 1,3%, а делът на поливните площи надвишава средния за областта с 5,58%. С най – голям дял на земеделските територии в рамките на областта е община Димитровград /73,4%/, следвана от общините Свиленград /73%/ и Симеоновград /67%/, а с най – малък дял са общините Ивайловград и Маджарово /респективно 32% и 25,3%/.
На второ място в структурата на поземления фонд на общината са горските територии, които заемат 28,3% от нейната площ. С най – висок дял на горските територии в областта са общините Маджарово /66,18%/ и Ивайловград /63,8%/. Сравнително високият дял на горските територии създава условия за развитие на стопански сектори като лесовъдство, дърводобив и дървопреработване. Към момента обаче тези територии не се използват ефективно тъй като все още не е приключил процеса по възстановяване на собствеността върху горския фонд.
Населените места и другите урбанизирани територии заемат само 4,32% от територията на общината /или 29 981 дка/. Делът на площите за добив на полезни изкопаеми 0,02%, водните течения и площи заемат 1,76% /или 12184 дка/, а териториите за транспортна инфраструктура едва 0,50%. 
Изключително благоприятното географско и геостратегическо местоположение на община Харманли заедно с наличието на подобно разпределение на поземления фонд предопределят и основните стопански сектори развивани в общината. 
Данни за размерите на различните поземлени фондове и структурата на територията на община Харманли, както и на останалите общини в рамките на област Хасково са представени в Таблица 2, Таблица 3 и Графика 2.

Таблица 2 Територия на общините в област Хасково по  фондове

Таблица 3 Разпределение на територията по видове фондове

Графика 2 Разпределение на територията по видове фондове

В структурата на община Харманли като административно – териториална единица влизат общо 25 населени места както следва: с.Бисер, с.Богомил, с.Болярски извор, с.Браница, с.Българин, с.Върбово, с.Доситеево, с.Дрипчево, с.Иваново, с.Изворово, с.Коларово, с.Лешниково, с.Надежден, с.Овчарово, с.Орешец, с.Остър камък, с.Поляново, с.Преславец, с.Рогозиново, с.Славяново, с.Смирненци, гр.Харманли, с.Черепово, с.Черна могила, с.Шишманово. Селата Богомил и Коларово имат едно кметство, като в представените статистически данни землището на с.Коларово включва и землището на с.Богомил. Поради тази причина, и за улеснение в последващото изложение, те ще бъдат разглеждане като едно населено място. 

Разпределение на територията на общината между 24–те населени места в нейните граници, както и структурата на поземлените фондове по населени места са представени в Таблица 4:

==

Общинският център гр.Харманли заема най – голяма площ в рамките на територията на общината – 51355 дка или 7,39% от нея. Близо 45% от нея (23093 дка) представляват земеделски територии, 33,43% - горски територии и 17% урбанизирани територии. Общинският център е и населеното място с най – голям дал на застроените /урбанизирани/ територии. С висок дял на урбанизираните територии е и с.Иваново с 13,24% от общата му площ и 12,29% от всички урбанизиране територии в цялата община.
С най – голям дал на земеделските територии в рамките на община Харманли са с.Коларово /92,74%/, с.Поляново /88,74%/, с.Българин /78,17%/ и с.Овчарово /77,34%/. С най – малък дял на земеделските територии са с.Болярски извор /41,42%/ и с.Върбово с 42%. Последните две населени места от своя страна разполагат с най – голям дял горски фондове, респективно – 53,43% и 55,7%, а с най – малко горски територии са с.Коларово /3,14%/ и с.Поляново /7,46%/. 
С най – много водни площи и течения са населените места в близост до реките в общината, а именно – гр.Харманли с 1758 дка, през който минава р.Харманлийска, и с.Рогозиново 1143 дка намиращо се в близост до р.Марица.

Релеф и климат

Община Харманли е разположена в централната част на Хасковска област и Източния Тракийско – Родопски район, който обхваща територията на юг от Стара планина - Казанлъшкото поле, Сърнена гора, Хасковско – старозагорското поле, Източните Родопи и достига държавната граница с Република Гърция и Република Турция. Релефът на Източния Тракийско – Родопски район е разнообразен и съдържа пет морфоструктурни единици. На север се намират южните склонове на Стара планина, които се спускат стръмно към Казанлъшкото поле. Сърнена гора е сравнително ниска и старозагорското поле, което има низинен характер и е богато на черноземни почви.

В териториално отношение община Харманли обхваща части от Горнотракийската низина, между полегатите южни склонове на Средна гора и стръмните северни склонове на Родопския масив. Южната граница на Тракийската низина е очертана със севернородопското подножие, по което тя плътно опира до северните части на Родопския масив между долния край на Момино-клисурския пролом ( на 300м. височина) и началото на Харманлийския пролом (на 80м. височина). Течението на р.Марица следва отблизо цялото протежение на тази граница, която разделя на две почни равни части територията на общината. През нея протичат и притоците на р.Марица, р.Харманлийска и р.Бисерска.

Поради разнообразния си релеф и вариращата надморска височина в Източния Тракийско – Родопски район, част от който е и община Харманли, съществуват големи климатични различия. Казанлъшкото поле и Хасковско – Старозагорското поле имат преходно – континентален климат, а най - южните части на Хасковското поле и поречието на р.Арда – континентално – средиземноморски климат. Климатът на територията на община Харманли е преходно – средиземноморски със значителен брой на слънчевите дни в годината.

* "Физическа и социално – икономическа география на България", Дончев и Каракашев, изд. "Сиела", София, 2004 год.

Водни ресурси

Водните ресурси на община Харманли се формират главно за сметка на оттока на р. Марица и нейните притоци – Харманлийска и Бисерска река. Този отток на посочените реки е неравномерен и зависи от сезона. Средно годишното количество на валежите за общината е между 550–600мм. (при средно за страната 650мм.).

С най-голямо позитивно значение за общината е р.Марица, която я пресича в посока северозапад-югоизток и я разполовява на две приблизително равни части. Водите й се използват за напояване, но в определени периоди има значими отклонения в минерализацията на водите (повишено количество нитрати и манган). Средният годишен отток на р.Марица при община Харманли е 100 м?/сек., дължината и в рамките на територията на общината е около 30 км. Основните й притоци са с ограничени водосбори и водни количества.
Река Харманлийска е основният приток на река Марица на територията на община Харманли. Тя е с дължина 91,9 км., като 1/3 от дължината й (долното течение) е в границите на общината. Средният годишен отток при Харманли е 6,48 м?/сек. В долното си течение, реката не се използва за напояване тъй като след с.Брягово, община Хасково тя навлиза в живописен пролом, който се определя като интересен курортно туристически потенциал за община Харманли.
Другият основен приток на р.Марица е Бисерска река, която води началото си от община Маджарово. Нейната дължина е 46,2 км. Средногодишният отток на реката при устието е 0,41 м?/сек.
На територията на общината са изградени и се използват над 70 микроязовири и водоеми, като част от тях са включени в обхвата на напоителните системи: “Сакар-Изворово”, “Бисер” и “Иваново”. От мрежата на микроязовирите могат да бъдат откроени следните по-големи:
“Голямата река” и “Кунжелева нива” на територията на с.Овчарово;
“Кифапя” и “Голям Турлук” на територията на с.Орешец;
“Кюмюрлука” – гр. Харманли, който освен за напояване се използва за риболов и база за отдих и др.
Друг източник на водно-ресурсният потенциал са подземните води, като те са акумулирани в речната тераса на р.Марица. Тяхното основно ползване е за нуждите на питейното и битовото водоснабдяване. Общото количество вода за питейни нужди, което се черпи главно чрез кладенци е над 170 л/сек., това е едно значимо количество което е благоприятен фактор за задоволяване нуждите от питейна вода на населението и икономиката.
Както беше подчертано и в предходното изложение при анализа на териториалните фондове само 24,28% от обработваемата и едва 17,86% от земеделската площ представляват поливни площи. Тяхното разположение е предимно по поречието на трите реки. Наличието на значителни запаси от водни ресурси не се използва ефективно поради слабо изградената и остаряла поливна инфраструктура.

Почвено плодородие

Почвите в източно Тракийско – Родопския район са разнообразни. В Казанлъшката котловина преобладават канелените горски почви. Почвите в ниските склонове на Сърнена гора и северните склонове на Източните Родопи са благоприятни за отглеждане на трайни насаждения и технически култури. По долините на реките Тунджа, Арда и Марица преобладават алувиално – ливадните почви, използвани най – често за отглеждане на зеленчуци и технически култури. В Източните Родопи преобладават предимно скелетни почви, бедни на хумус, но богати на калций, поради което там е засилено отглеждането на ориенталски сортове тютюн.
В Хасковския и Харманлийския район има предимно смолници, богати на хумус /около 5%/, които са благоприятни за отглеждането на памук и зърнени култури и алувиално – ливадни почви.

Растителен и животински свят

Релефът и преходни – средиземноморския климат на общината определят голямото разнообразие на растителния и животински свят. Най- често срещаните дървесни видове са бял и черен бор, акация, орех, кедър, бреза, ясен. По долините на реките виреят върбата и тополата. В отрасъла селско стопанство - растениевъдство най- често отглежданите от населението култури са зеленчуци /като с най- голям дял са червения пипер и доматите/, бостани /дини и пъпеши/ и трайни насаждения /лозя/, зърнено хлебни и фуражни култури, технически култури /предимно ориенталски сортове тютюн/ и др. 
На територията на общината могат да се видят някои защитени животински видове, като черен щъркел, египетски лешояд, късопръст ястреб, змия-гущер и др. Сектор животновъдство е развит най– вече чрез видове като – биволи, крави, прасета, овце, пчели и кокошки. В Харманлийски, както и в Хасковски, Свиленградски и Ивайловградски микрорайон бубарството е характерен животновъден отрасъл.
В Източния Тракийско – Родопски регион се отглеждат близо 17% от биволите и 15% от говедата в страната. Овцевъдството е най- силно развито в източните Родопи, като в района се отглеждат 9,4% от овцете и 10,6% от козите в България. Дела на птиците и 7,9% а на свинете около 4,5% като последните се отглеждат предимно в районите, където де отглеждат зърнени култури.