ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СЛОВОТО, НА ДУХА И НА КУЛТУРАТА!

Ръководството на Община Харманли и Общинска администрация поздравяват всички учители, просветни и културни дейци, и съграждани с Деня на българската просвета и култура, и на славянска писменост! Пожелаваме ви нестихваща вяра в изконните български ценности, устрем към нови знания и постижения!
Днес ви каним на историческа разходка по пътят на честването на празника - 24 май, празникът на българската просвета и култура.
Съвременната историография приема, че първото честване става по инициатива на Найден Геров на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на 24 май, по-късно Църквата се връща към датата 11 май, но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на 24 май. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
За пръв път в Харманли Денят на Св. Св. Кирил и Методий е отбелязан през 1858 година, когато учител е Тодор Иванов Чирпанлията. Той преподавал български език, а помощникът му Станю Попов - гръцки. В „Цариградски вестник” от 16 април 1858 година е публикувана поканата на Йоаким Груев за отбелязване празника на славянските просветители като национален училищен празник. По този повод учителят Тодор Чирпанлията организира, заедно с местните първенци, начело с хаджи Яню Хаджиделчев, празнуването на Деня на Кирил и Методий. На 11 май 1858 година, след църковната литургия, всички се събрали в местността „Илиндена“, където до 1835 г. се черкувало населението. Гражданството е организирано от хаджи Яню Хаджиделчев, който събрал и импровизиран оркестър. С песни и цветя учениците от училището при църквата „Св. Атанасий“ са доведени в местността от учителите Тодор Чирпанлиев и Станю Попов.
Следващото сведение за отбелязване на 11 май в Харманли е от 1865 г., когато учител в Харманли е Нестор Марков. С неговото учителстване в града, Денят на Кирил и Методий придобил особена тържественост. Преди самия празник, учениците украсили с цветя и венци прозорците и вратите на училището и църквата. През тази година за пръв път в града била донесена икона на Св. Св. Кирил и Методий, която също била обкичена с цветя. В деня на празника ученици и родители, както и населението дошли облечени с най-хубавите си дрехи. Всички се събрали в двора на църквата и училището, след което били поканени да разгледат училищните стаи. След това учителят наредил учениците в редици, с марш и песни, те се отправили към местността „Българския кър“, край р. Олу-дере. След учениците вървели родителите и гражданството. Там бил устроен празник, след което, надвечер, учениците отново строени в редици, с марш и песни се върнали обратно. С тази си постъпка Нестор Марков предизвиква недоволството на местното гръкоманство, което го наклеветява пред турските власти, че учи децата на войнишки строй, на хайдушки песни (някои от песните, които пеели учениците били наистина бунтовни) и че ги подготвял за комити.
След Освобождението на Харманли честването на Деня на българската просвета принципно не се изменя много. Празникът и неговото честване е ежегодно споменаван в първата Летописна книга на гимназията, водена от началото на XX век чак до наши дни. Този ценен летопис се пази в музея на СУ „Неофит Рилски“.
През 30-те години на ХХ в. 24 май от харманлийската общественост е възприеман не само като училищен празник, а като всенароден. От това време са и запазените снимки, показващи един от закачливите ритуали за вдигане на директора на училището на ръце. На снимката е Александър Добринов, директор на гимназията между 1937 – 1941г.
След 9 септември 1944 г. 24 май – Денят на българската просвета и култура е отбелязван през призмата на новите реалности, в които важна роля имат чавдарските, пионерските и комсомолските организации. След идването на демокрацията, Празникът за известно време губи своя живот и мащабност. С идването на новото хилядолетие се променят много неща. Почитането на 24 май се възражда, в един чист и неподправен вид, извиращ от сърцата на хората.
Празникът 24 май започва да се свързва и с т.нар. абитуриентски балове. Той се превръща в емоционален спомен на прощаване с любимите учители и родното училище. През деня, в двора на местните училища се организират празнични програми с песни, поздрави и танци. Организирано празнично шествие изпълва главния булевард „България“ и отвежда представителите на Общинското ръководство, духовенството, учителски колективи, ученици и деца на площад „Възраждане“. Там, по традиция се извършва ритуалът по предаване на знамената и награждаването на отличниците на Випуска от Кмета на Община Харманли и местни организации.
От всичко разгледано и анализирано, можем да заключим, че макар и в различни форми, размери и време, 24 май е празник, който обединява и който ще пребъде.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СЛОВОТО, НА ДУХА И КУЛТУРАТА!