Отрива се традиционният есенен харманлийски панаир "Карабаа" (29 септември – 5 октомври)
Община Харманли, „Връзки с обществеността”
За пореден път ще посрещне своите гости традиционният есенен панаир в Харманли – „Карабаа”. Тази година той ще се състои в седмицата от 29 септември до 5 октомври отново в района на Гърбавия мост и новия пазар.
Исторически справки сочат, че Харманлийският панаир съществува почти от създаването на Харманли като селище. Защото още оттогава се е появила необходимостта от обмяна на стоки. Тази натурална размяна, а по-късно вече търговия, се разраства, когато и стопанският живот в османската империя чувствително се оживява, пише в книгата си „Харманли” Кирил Динков.
Според други източници в края на по-миналия и началото на миналия век Харманлийският панаир е бил един от най-големите в страната, втори след Узунджовския.
Различно се тълкува името на панаира – „Карабаа”. Според същия Кирил Динков то идва от това, че на панаира се е продавал много „черен шаяк” и това е дало името му. По-точният превод от турски на думата „карабаа” обаче е „черно грозде” и означава, че панаирът се е провеждал по време на гроздобера, откъдето е тръгнало и наименованието му. Сигурно е също, че на Харманлийския панаир в ония времена са му казвали още и „тахта” панаир (дъсчен панаир), понеже на него се продавал и много чамов строителен материал. Възможно е обаче последното название да идва и от обстоятелството, че тогава панаирът се е устройвал във временно издигнати дъсчени дюкяни, които образували цяла чаршия с подредени една до друга сергии.
В далечното минало панаирът се разполагал до кервансарая или около хамама, близо до него. Пак по сведения на Иван Динков на „Карабаа” по онова време се продавали сечива и земеделски оръдия, потребни на селските стопани; манифактурни стоки, обувки и др. Търговците излагали стоките си на двата тогавашни площада, близо до Гърбавия мост и хамама. На първия площад били сергиите за платове, кондури, еминии, щавени кожи, „вадени” цървули, казани, сахани, бакъри, а също и палешници и тесли, паламарки и други подобни сечива. На втория площад до хамама вървяла търговията с по-дребни панаирджийски стоки и лакомства.
Интересно е да се знае още, че по време на панаира край р. Олудере се е устройвал и т. нар. „хайван пазар” или говеждия панаир. На него пристигали търговци-джамбази от цялата страна и чак от Мала Азия.
Освен есенния „Карабаа”, в Харманли се организирал и друг панаир( на 6 юни в местността „Баба коначи”), на него се продавали само земеделски сечива.
В празничния календар на града тогава влизал и големият народен събор по случай летния Атанасовден, свързан и с храмовия празник на църквата „Св. Атанасий”. Не случайно днес Деня на Харманли – 2 май води началото си от тази традиция.
Днешният „Карабаа” също следва своите вековни традиции. В по-ново време той се е провеждал на различни места из града – на площада, в района на стария пазар, в местността „Изворът на Белоногата”, но напоследък се утвърди панаирът да става близо до Гърбавия мост, както е било и в миналото.
До момента /25 септември/ заявки пред управлението на Общински пазар за участие на панаира са направили над 50 търговци от цялата страна, като са продадени места за близо 120 сергии. Също към днешна дата се очертава атракционите да бъдат около 12, включително със стрелбищата. Няколко ще бъдат и панаирджийските „Скара-бира”, който ще се разположат на територията на новия общински пазар.
От миналата година таксите за място на „Карабаа” остават непроменени – 2 лв. на ден. за кв. м. за сергиите и 1 лв. на ден за кв. м. за атракционите.
Както всяка година в последния панаирен ден /неделя, 5 октомври/ на ротондата пред музея ще се проведат народните борби. Предния ден /събота, 4 октомври/ на същото място ще се състои III-я Международен детски фестивал „Гергана”. Като съпътстваща панаира изява ще бъдат и изпълненията на общинския духов оркестър.