Димитър Марашлиев - почетен гражданин на град Харманли Четвъртък, 05 Юни 2008 08:14

Димитър Христов Марашлиев - Марата е бивш български футболист, нападател.

Роден е на 31 август 1947 г. в Харманли. Играл е за Хеброс (Харманли) (1964-1966), Спартак (Пловдив) (1966), ЦСКА (1966-1976) и Черно море (1976-1977). Има 250 мача и 75 гола в "А" група (244 мача и 73 гола за ЦСКА и 6 мача с 2 гола за Спартак). С отбора на ЦСКА става шесткратен шампион на България през 1969, 1971, 1972, 1973, 1975 и 1976 г. и четирикратен носител на Купата на Съветската армия през 1969, 1972, 1973 и 1974 г. Има 8 мача и 3 гола за "А" националния отбор (1968-1973) и 7 мача с 3 гола за "Б" националния. Участва на СП-1970 в Мексико (в 2 мача). Полуфиналист за КЕШ с ЦСКА през 1967 г.

Завършва ВИФ "Георги Димитров". "Майстор на спорта" от 1969 г. За ЦСКА има 26 мача и 9 гола в евротурнирите (21 мача с 8 гола за КЕШ и 5 мача с 1 гол за КНК). Като крило се отличава с бързина и добри реализаторски способности. След прекратяването на състезателната си кариера става треньор в детско-юношеската школа на ЦСКА.

Апогеят на Марата е на 7 ноември 1973 година, когато в 68-ата минута на 1/8 финала за КЕШ срещу Аякс, спечелен от ЦСКА с 2:0, бележи първия гол след страховит удар с глава и хвърля в екстаз 70 000 “червени” зрители на Националния стадион. В същото издание на турнира Марашлиев оставя трайни спомени. На 19 септември 1973 година на 1/16 финалите срещу австрийския шампион Сваровски Вакер ЦСКА печели с 3:0 в София, а Марашлиев бележи първия гол. След това на четвъртфинала през пролетта срещу Байерн лявото крило пак слага своя голов отпечатък. В първата среща в Мюнхен на 5 март 1974 година баварците побеждават “армейците” с 4:1, като Марашлиев изравнява резултата в 21-ата минута. На 17 септември 1975 година пак за КЕШ ЦСКА бие Ювентус с 2:1 в София първия мач, като втория гол Марашлиев бележи в последната 90-а минута. Преди това Денев и Анастази си разменят по едно попадение.

Тънката струна, на която Марашлиев играе с армейските фенове, са неговите незаменими голове срещу Левски. Той не се съобразява дали това е за първенство, или за тогавашната купа на Съветската армия. Така например на финала за КСА през 1969 година на 30 април първото попадение з победата на ЦСКА срещу Левски с 2:1 е дело на лявото крило. На 5 юли 1972 година в мач за първенството ЦСКА побеждава с 2:0 и отново Марашлиев бележи гол. Култова е срещата на 24 март 1973 година, когато “армейците” бият с 2:1 вечния съперник след попадение в 90-ата минута на Жеков, като Панов преди това е изравнил в 88-ата минута. Преди това в 59-ата минута след разстрелващ диагонален удар Стайков е безпомощен за 1:0 за армейците след шут на ….. на Марашлиев. Невероятното ляв крило има звездни мигове и срещу другите отбори. Така например, когато през 1972 година ЦСКА смазва Славия с 6:0 за първенството, той участва с гол. Същото става и малко по-късно, когато армейците бият белите с 3:0 и пак Марашлиев се разписва този път с две попадения. Привържениците на “червените”, които помнят като слонове, се сещат за датата 2 април 1972 година. На този ден ЦСКА побеждава традиционно трудния си съперник Локомотив (Сф) след кански мъки с 2:1. Победният гол вкарва Марашлиев със страхотен диагонален удар под гредата от 25 метра. Двадесет дни по-късно на 22 април е победен силният по онова време състав на Академик (Сф) с 5:2 и отново до обичайния хеттрик на Петър Жеков на светлинното табло откъм сектор “Г” е изписано името на Димитър Марашлиев.

Марашлиев завърши кариерата си в Черно Море. Кръвта вода не става и неговият син Христо също се озова в школата на ЦСКА. В едно интервю той ще каже: ,,Огорчен съм, че не ме признаха в родния ЦСКА, но никога няма да изневеря на първата си футболна любов”. Баща му също търпи разочарования, защото вижда как се разпада военният тим, в който млади таланти вместо да набиват крак на плаца, имат възможността да съхранят футболната си дарба. Под претекст, че липсват пари, школата вегетира. Дори и апелът към медиите не трогна никого от висшите военни. По този повод Димитър Марашлиев казва: ,,Жалко, минаха годините, в които се обръщаше внимание на младите. Дано по-скоро някои хора, които се въртят във футбола, разберат, че най-големите пари са не от готовите наемници, а отгледаните рожби в своя клуб.”

Горчилката на Димитър Марашлиев минава заради две неща. Защото вижда, че синът му е честен и принципен в едно първенство като българското, в което парите поне досега се ценяха повече от таланта. И другот е признанието на феновете. А то е запечатано в техните спомени. Димитър Марашлиев се изстрелва по лявото крило като мълния и следва гол. Ако тогава българските играчи можеха да излизат в чужбина, сигурно някой мастит чуждестранен журналист щеше да се сети, че преди появата на Тиери Анри е имало и друга фурия, която радваше очите и чувствата на милионите цесекари. Когато Димитър Марашлиев-Марата винаги е пробождал вратите на европейските колоси и най-вече на левскарите.”