Характеристика на населението на Община Харманли

Анализът на числеността, структурата и динамиката на населението като фактор за развитие на община Харманли е направен по данни за периода 2001 – 2003 година. Изследвани са основни показатели като: брой и гъстота на населението; брой и динамика на населението по населени места в общината; структура на населението на възрастови групи; структура на населението на пол; живородени, умрели и естествен прираст на населението; механичен прираст на населението; сключени бракове и бракоразводи и др.
Гъстотата на населението представлява показател за средния брой хора населяващи единица територия /в случая 1 км./ и характеризира териториалната осигуреност на населението на общината като фактор за развитие на общината. Естествения прираст на населението за конкретна година е разликата между новородените бебета и починалите хора на територията на общината за същата година и е показателен за наличието или липсата на тенденция на застаряване на населението. Механичният прираст на население от своя страна представлява разликата между броя на заселилите се и броя на изселилите се хора от дадена община, и неговите стойности зависят основно от социално – икономическото състояние и перспективи на общината. Динамиката на населението е кумулативен показател и се определя като сума от естествения и механичния прираст на населението на общината за даден период от време.
По официални статистически данни за 2003 год. населението на община Харманли е 26712 души, от които 13077 мъже и 13635 жени. Общината е пета по заемана територия в рамките на областта и трета по брой на населението след общините Хасково (98.4 хил. души) и Димитровград (61.9 хил.души). Населението на общината представлява 9.89% от населението на Хасковска област, 1.38% от Южен централен район за планиране и 0.34% от населението на Република България.
Гъстотата на населението на община Харманли е 38 души на кв.км. и е близо два пъти по малка от средната за страната (70 души на кв.км.) и средната за Южен централен регион (71 души на кв.км) и с близо 10 души на кв.км. по – малка от следната за областта - 49 души на кв.км. /виж Таблица 5/.

Таблица 5. Гъстота на населението към 31.12.2003 год.

С най – малко площ на човек от населението разполагат община Хасково (със 7,5 дка на човек от населението), следвана от община Димитровград (с 9,2 дка/човек), а с най – много общините Ивайловград и Маджарово, респективно с 106,7 и 123,5 дка/човек. Един човек от община Харманли разполага със средно 26 дка площ. Анализът на динамиката на населението в общината по населени места показва изразена отрицателна тенденция в намаляване на населението както за периода 2001 – 2002 год. /намаляване на населението с 208 души/, така и за периода 2002 – 2003 год. или намаление с 321 души. Близо 40% от тази тенденция за периода 2001 – 2002 год. се дължи на намаляване на населението на общинския център гр.Харманли, докато за периода 2002 – 2003 год. този процент е повече от два пъти по- голям и достига 88%. Населените маста с положителен прираст на населението за целия анализиран са с.Богомил, с.Върбово, с.Рогозиново и с.Шишманово. В общинският център гр.Харманли живеят повече от две трети от населението на общината или 72,3%, следван от с.Бисер с 3,44% от населението за 2003 год. и с.Славяново с 3,07%. Останалите населени места са с дял на населението под 1,5% от общото население на общината.

Представените в Таблица 6 данни за броя, структурата и динамиката на населението на община Харманли по населени места показват една основна характеристика на демографската структура на общината, а именно че е налице силна концентрация на населението в общинския център гр. Харманли и все още непреодоляна тенденция към обезлюдяване на периферията на общината. Този проблем е един от основните социално – демографски въпроси отчетени в действащата към момента стратегия за развитие на община Харманли, и който към момента все още не е решен. Единственият начин за решаване на проблема е прилагане на политика към стимулиране на развитие на частния бизнес в съответните населени места чрез различни данъчни и административни облекчения. Освен това през 2007 год. стартират два следприсъединителни европейски фонда, чиито финансов ресурс общината и бизнеса в региона могат да използва за повишаване на заетостта и качеството на живот в периферията на общината. Това са Европейският социален фонд и Европейският фонд за регионално развитие. Подробна информация за целите и приоритетите на двата фонда е изложена в частта “Финансови източници при изпълнение на Общинския план за развитие”. В Таблица 7 и на Графика 3 са представени числеността и структурата на населението по пол и възраст на община Харманли и всички останали общини в рамките на област Хасково. Направено е и сравнение със средната структура на населението за страната и Южен централен район по същите показатели.

Структурата на населението в община Харманли по основни възрастови групи е както следва - 16.0% от населението е под трудоспособна възраст /или от 0 до 15 години/, 56.44% в трудоспособна възраст /от 16 до 60 год. за жените и 63 год. за мъжете/ и в над трудоспособна възраст респективно – 27.55%. Делът на населението в над трудоспособна възраст в общината е над средния за областта с почти 2%. Над средния за областта е и делът на населението в под трудоспособна възраст. Именно тази част от населението представлява трудовия потенциал на всяка община. Най- благоприятна възрастова структура на населението има община Хасково във всяко едно отношение. Делът на възрастните хора, които не работят и съответно се генерират доходи е най – нисък (21,11%), процента на населението в и под трудоспособна възраст е най – висок за областта – съответно 16,21% и 62,68%. Най – негативна възрастова структура на населението има община Маджарово, където делът на възрастните хора е над 40%, а останалите две категории са доста под средните за областта. Тенденциите във възрастовата структура на населението отразява до голяма степен икономическото състояние и перспективи за развитие на населението. По- добрата среда и стандарт на живот допринасят за увеличаване на раждаемостта и подобряване на възрастовата структура на населението. Това са основни въпроси, чието решаване трябва да бъде приоритет и цел за всяка община.

Графика 3. Разпределение на населението по възраст

Данни за раждаемостта, смъртността и естествения прираст на населението в община Харманли, останалите общини в областта и страната са представени в Таблица 8.

Отрицателните стойности на естествения прираст на населението в общините от област Хасково е показателна за една основна негативна тенденция (въпреки, че е все още слабо изразена) а именно тенденция на застаряване на населението. Най – силно изразена и тази тенденция в община Тополовград, а най – слабо в община Хасково. Сравнителни данни за механичният прираст на населението за 2003 год. /в т.ч. и по пол/ в община Харманли, както и останалите общини в областта са представени в следващата Таблица 9: